За Опена и за Феста на #OpenFest

Следват словоизлияния (и много credit where credit is due) по повод състоялият се на 1-ви и 2-ри ноември OpenFest в Interpred.

Тази година имах щастието да съм от екипа, спомогнал за осъществяването на феста. „Щастие“? Преди време разбрах за себе си, че ми е по-ценно да съм част от екипа на подобен event, отколкото просто attendee. Щастлив съм, че три дни не спах (петък – неделя), срещнах интересни хора, логистирах разни неща свързани с търчащи хора и препълнени зали, не успях да предозирам с кофеин, научих нови неща, смях се много и събрах много материал за нови туитове.

Организацията протече много по-добре от колкото съм и очаквал. Нямах очакванията за някакъв тотален WreckFest, но не съм и предполагал, че ще се получи такъв SmoothFest. Хареса ми, че повечето хора бяха взели нещата, за които отговарят, присърце и наистина се грижеха всичко да е на ниво. Атмосферата наистина беше много зареждаща (въпреки физическото изтощение). Относно случките по залите – Тези от тях, които успях частично да гледам, бяха интересни и най-важното – ангажиращи. Също така винаги съм ценял евентите, на които непосредствено след лекцията лекторите са отворени за продължаване на дискусията, било то по стъблите, в асансьора, в коридора или дори в тоалетната (тая история е забавна, някой друг път ще я разказвам).

Всички лекции са записани (по последни данни ще ги има в YouTube до 2 седмици някъде), Mate-то и бирите са изпити, apparently и хората са доволни. Така и така бях решил да блогвам за феста, ще добавя „благодарностите“ тук, защото когато изрично споменеш хората в интернедите, някакси наистина схващат, че благодарностите са искрени и не са просто „от куртоазия“.

Искам да благодаря отново на Крокодила за ентусиазъма, с който ме въвлече в тая цялата работа и безотказната помощ, която предоставяше нон-стоп двата дни на феста. Благодаря на Яна, че схвана моето „велико“ чувство за хумор и нито веднъж не ми се обиди, а и всъщност беше omnipresent на fest-a за щяло и нещяло (Освен един момент, в който панически някакви хора крещяха „Къде е Яна? КЪДЕ Е ЯНА?“, което бързо се превърна в новото „Къде е Маги?“) и във всеки един момент знаеше какво, как и къде се случва. Благодаря на Петко за мрежата, на вуйчо Владо и Владо-джуниър, че с такава готовност ми довериха лаптопите си, на Нейчо за манджата и най-вече резервната батерия, с която захрани клетия ми телефон, на Guru, Юлето и Павлина, че ме приеха в някои моменти във видео екипа си, на Пешо, че ми разказваше вицове в моментите, в които трябваше да държа стабилно камерата, на Явор, че ме замести от G1, когато трябваше да съм на камера, на Марио, Росен и Благо, за почти-безупречния overflow, на Мариан за розовото, на Стефан, Ели, Сияна, Ками и всички останали от рецепцията, че не забравиха да ми кажат, че има опенфест чорапи. За всички, чиито имена съм забравил или умишлено съм им благодарил по други канали – Благодаря ви за всичко.

Няма да ходя никъде, тук съм, готов съм за още евенти.

И понеже обичам да се извинявам – Извинявам се на всички хора, които не пуснах да влязат в която и да е от залите, надявам се, че е имало място за всички ви по другите overflow места.

Димитър, дето има Туитър

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s