ПЪРВИЯ В БЪЛГАРИЯ БЛОГ ПОСТ ЗА ЕСКЕЙП СТАИ

Онзи ден се навърши година, откакто обикалям с колеги по т.нар. escape rooms. Отборът ни продължава да се казва Fury, ние продължаваме да ходим по всички отворени (и все още неотворени стаи) и продължаваме да правим същите грешки. Към днешна дата имаме над 56 стаи “под колана си”, като това включва всички (с 1-2 изключения) отворени стаи в София и Пловдив. Част от тях вече не съществуват (затворени, продадени и/или фалирали).

Преди няколко месеца писах едно кратко постче относно ескейп стаите и се оказа, че някои от хората, захванали се с този “бизнес” са си взели важните поуки и са направили доста читави преживявания. Но понеже явно не е изписано достатъчно по темата, продължаваме да попадаме на безумни неща, които или развалят “сцената” за другите стаи, или изкуствено продължават да надуват тоя обречен “ескейп балон”.

Тъй като списъците са вървежни в интернет – 10 НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА НЕ/ПРАВИТЕ, КОГАТО ИМАТЕ ЕСКЕЙП СТАЯ*

1. Ултравиолетово фенерче

Влизаме във вашата стая. Всичко е чудесно. Решаваме пъзели, отваряме 2-3 катинара, отваряме първото чекмедже и – “О, УЖАС!” намерили сме ултравиолетово фенерче. Познайте какво следва? Точно така – SHINE ON ALL THE FUCKING OBJECTS! … TWICE!

Не ме разбирайте погрешно, идеята за “невидимо мастило” е страхотна, макар и до болка изтъркана, да видиш нещо, което е невидимо за простото око, предизвиква онова готино чувство, което ти дават смислените шпионски филми.

Проблемът с фенерчето идва главно от две неща – мобилността и лошото маркиране (виж точка три от този списък). Защо мобилността е проблем? Когато дадете на някой играч такова фенерче, което да носи със себе си, нормално е той да си помисли, че ще му трябва някъде (защо не и повече от един път?). Проблемът не е в играча, проблемът е във вас. Имайки уред (фенерчето) за използване, бъдете сигурни, че играчът ще мине през абсолютно всяка картина, огледало, книга (а такива има доста из българските ескейп стаи), катинар, клавиатура, numpad, бутон, лампи, тавани(!), стени(!), врати(!) и т.н. А това е досадно. А кой не иска да досади на играчите си? – Надявам се вие.

Каква обаче е целта на “невидимото мастило”? Представете си кухня с обикновена порцеланова мивка. Играете, играете, играете, 40 минути по-късно изведнъж светвате върху порцелановата мивка и тя се оказва цялата изписана с някакви кодове, числа, а защо не – пръски от кръв? Тогава всичко се променя. Най-силното нещо, което можете да дадете на един играч е да създадете нов контекст на старите (за него) места (или предмети). Едно такова откритие кара играча да направи бърза ретроспекция и да си каже: “Т’ва е било тука през цялото време?!?! Това променя всичко!!!”. Е няма такъв кеф.

Но както всяка друга пъзел-механика, и тази изисква внимателно обмисляне. Най-лесното решение на проблема с “фенерчето” е стационарна лампа. Сложете ултравиолетова лампа над/под/около невидимото нещо, замаскирайте я, така че да не се вижда, че е лампа и… проблемът е решен. Мамка му, ако трябва сложете големи ултравиолетови лампи, така че да осветяват цялото пространство!

Не е за пренебрегване и поставянето на ултравиолетовата боя. На доста повърхности – тежка хартия, лакирано дърво, стъкла, огледала, метални тръби, боята е “видима“ и често може да бъде прочетена и с обикновено фенерче.

Оставяйте хубави маркировки (виж точка три). Ако не – просто не давайте ултравиолетови фенерчета на играчите.

2. Shitty катинари

Има ли катинар с комбинация, смятайте, че ще го отворя, без да знам комбинацията. Има ли обаче евтин катинар с комбинация, смятайте, че всеки ще го отвори без да я знае. Да, катинарите са консуматив. Да, катинарите струват пари. Да, не сте длъжни да имате огромен бюджет, за да направите добра стая. Не може обаче да дадете 2 лева за смотан катинар с пластмасово тяло, дето дори 16-годишна ученичка не би си купила, за да си заключва дневничето с него. (Дори няма да говоря за това, че катинарът е най-евтиният, нелогичен (в 90% от стаите) и лишен от въображение начин да поставите препятствие/затруднение пред играчите.)

Това важи и за всички останали механични ключалки, dial padlocks, райбери и прочее. Ако решите да сложите електронна ключалка или сейф, постарайте се да няма реален лимит на опитите, които давате на играчите. Онези евтини сейфове, които 50% от вас ползват? – Еми не е яко след 3 неуспешни опита да чакаш 30 минути, за да пробваш отново. Точно тия сейфове нямат вариант и за изключване на 30-минутната защита. Или си купете хубав електронен сейф, който можете да контролирате, или си направете ключалката сами. И да, ако няма ограничение в броя на въвежданията на даден код, всеки може да го bruteforce-не и в това няма нищо лошо.

Като казах, dial padlocks. Не всеки е работил с такива катинари (или с механични сейфове), затова много добре обмислете как ще опишете последователността от действия на играчите. Обикновено нотацията на тези ключалки е нещо от рода на 19-22-17, което в случая означава: въртиш по часовниковата до 19, после въртиш обратно, подминаваш 19 и спираш на 22, после пак по часовниковата до 17 и тогава сейфът/катинарът е отворен. Изключение правят механизмите, които са огледални и в които просто трябва да започнеш отварянето в другата посока.

Където и да сме срещали такива катинари/сейфове навсякъде нотацията е плачевно различна. А дори в една от стаите първите две стъпки от комбинацията (ЗА КОИТО ИЗГУБИХМЕ Х МИНУТИ ДА ТЪРСИМ) бяха просто двата пълни кръга по посока на часовниковата стрелка за “нулиране” или reset-ване на механизъма. Безумно е!

Едни от по-сполучливите нотации са просто посока на въртене и число. Нищо повече. В краен случай обяснение как се нулира катинара, но в никакъв случай обяснението не се намира с пъзел, а е поставено до комбинацията и/или катинара.

3. Color code this shit

Цветовете са ваши приятели (освен когато не са). Ползвайте ги освен ако темата на стаята не го забранява изрично. Опитайте се да вкарате цветови схеми при flow-a (потока) на играта. С цветни стикери, предмети или листчета много лесно можете да създадете усет за “йерархия” и “свързаност” на пъзелите в стаята ви. Естествено това не означава, че трябва непременно да ползвате цветове. Съвсем адекватна е и употребата на ясни символи. Идеята е, когато играч види нещо (цвят, символ), да си каже: “Аз това го видях преди малко някъде другаде”. Усещането за свързаност ще ви помогне да преведете играча през стаята и ще ви избави от гадния момент, в който целият отбор забива на едно място и не знае какво точно да прави.

Бърз пример. Имате четири цифри на червен лист. Те отварят червената ключалка. Зелен ключ? – Зелен катинар! Тук има нещо с невидимо мастило? – Наблизо има и стикер с фенерче! Ако ви звучи логично, очевидно не е, защото в много от стаите липсва каквато и да е свързаност между пъзелите и предметите.

Доброто маркиране на ключалки, пъзели и катинари ще ви помогне с най-често срещания катинарозависим проблем: Намираме 4 цифри и имаме повече от 1 катинар, в който да ги въведем. Следва суматоха, всички започват да въвеждат някакви цифри някъде, някой успява, някой не успява, след края на играта обаче, ако питате отбора, едва ли всички ще са разбрали каква е била логиката точно онзи код да отговаря за точно онази ключалка.

4. Walkie-talkie, звук, връзка с “водещия”

Избягвайте употребата на walkie-talkie-та, ОСВЕН АКО не се връзват смислово със стаята ви. Измислете връзката с играчите така, че тя да не застава между тях и играта. Възможно най-минималните и незабележими начини обикновено работят най-добре. Обяснете хубаво на всеки отбор преди играта как точно става връзката с “водещия”, ако се наложи да се случи такава. Ако в крайна сметка се наложи и да употребявате радиостанции, изяснете хубаво с отбора дали радиостанцията е част от играта, или просто средство за комуникация. Много от радиостанциите имат използваеми части, парчета от корпуса, антени, батерии.

Ако в крайна сметка решите да пишете на монитор, така че играчите да виждат просто текст – за Бога, ползвайте хубав, четим шрифт, ползвайте контрастни цветове за текста и фона. Още помня как една от стаите ползваше отвратителен ръкописен шрифт, който не се четеше. (Това с нещата на монитор важат и за часовниците, които показвате на играчите. Постарайте се те да са видими от възможно най-много места в стаята и да са ЯСНО РАЗЧЕТИМИ. Ако се наложи да гледам повече от 5 секунди таймера, за да разбера точно колко време ми остава, значи го правите грешно.) Много от създателите на стаи сякаш хвърлят повече усилия в това таймерите и екраните за жокери да изглеждат възможно най-много в “темата” на стаята. Накрая се оказва, че точно това трябва да е простичко и няма нужда от много дизайн.

Ако ще говорите директно на играчите или ще им пускате звукови ефекти, инвестирайте в добър микрофон и добра озвучителна система. Уверете се, че се чувате добре в стаята. Направете така, че да може в хода на играта да настройвате силата на всички възможни звуци, ефекти и прочее аудио-визуални екстри.

5. Плащане на капаро и лесен начин на плащане (някои не предоставят такъв)

Търсенето намаля достатъчно (За всяка конкретна стая, поради големия им брой). Не трябва да взимате капаро, за да се подсигурите, че няма да ви изгори някой час. Ако в крайна сметка решите да взимате капаро, осигурете плащане онлайн. Векът е 21-ви, годината – 2016. Познайте дали ще дойда да играя при вас, ако ме карате да ходя до гише на EasyPay (където и да е това), за да ви платя каквото и да е. Или осигурете плащане онлайн, или на място, когато дойдат да играят отборите.

Нямате добро извинение, за да карате хората да ходят физически на някакво място и да плащат каквото и да е. Техническата имплементация на ePay, PayPal или каквито и да е картови плащания е сравнително тривиална и не се изисква огромно know-how. Ако все пак го нямате, лесно можете да намерите готови системи за плащане, които вече предлагат ePay, PayPal, Credit Cards и прочее.

6. Сладко при посрещане

Всичко беше чудесно, докато в една от стаите не се появиха някакви сладки неща. Знам, че по исторически (или не) причини имаме в себе си тоя подтик към гостоприемството, ама в един момент е наистина too much. Разбирам, когато отбор реши да играе стая да предложите вода (задължително, особено през горещите месеци), чай или кафе (глезотия, но въпреки това жест, който прави добро впечатление), ама тая цялата работа със сладките, бонбоните и прочее нездравословни сладки неща – не ги разбирам. А още по-тъжното – в огромна част от стаите тази “почерпка” се усеща някак изсмукана от пръстите. Идва да играе отбор при вас. Защо му давате сладки неща? Защото искате или защото всички останали стаи правят така, или просто сте го видели някъде и ви е харесало?

Не казвам, че да “почерпиш” играчите си с бонбони е нещо лошо. Но поне не го правете преди играта. Дайте бонбони на играчите след като са изиграли стаята ви. Нека почерпката да е заслужена. Накарайте ме да свърша някаква работа и след това ме наградете със сладко. Ако щете, дори скрийте бонбони зад конкретен пъзел в стаята – още по-добре!

Не правете каквото и да е само защото всички останали го правят.

7. Снимки, представяне след играта

Социалните мрежи са ваш приятел… Ако знаете как да ги използвате ефективно. Част от всяка една игра са снимките след нея. Едва наскоро, говорейки си с други хора, отдали се на тоя вид забавление, разбрах, че има реален проблем със снимките. И тогава се наложи да вляза във Фейсбук и да разгледам как стоят нещата.

Загубени снимки на отбори. Снимки, които не са на фокус. Страници, които не ти позволяват да се тагнеш на снимката. 10 еднакви текста под снимките, които се повтарят върху над 200 снимки. Един от най-евтините и ефективни начини за вас като бизнес да промотирате себе си са точно тези снимки. Не ги пренебрегвайте. Вземете си читав фотоапарат (постарайте се да не снимате с телефони; не е добра идея поради множество причини). Всяка съвременна сапунерка (point-and-shoot camera) ще ви свърши работа. Нямате нужда от безумно скъп DSLR. Дори е все тая дали ще имате предмети, с които да се снимат отборите след игра. Просто се постарайте на снимката да си личи къде точно са хората (обикновено лого на стаята някъде на стената или голям надпис вършат чудесна работа). В краен случай може да сложите и допълнителна ваша си рамка/лого на всяка от снимките, но според мен не е нужно (плюс това коства допълнително време за изработка).

8. Смислени жокери

Обмислете добре всички загадки в стаята си. Бъдете готови с помощ за всяка една от тях. В никакъв случай не давайте един и същи жокер два пъти. Ако първият не е помогнал, повтарянето му може само да фрустрира играчите. В никакъв случай не давайте отговора на пъзел наготово. Хванете играча за ръката и го заведете до финала, но не го бутайте през него, оставете го да направи сам последната крачка. Там се крие и удоволствието, което той ще получи – че реално е постигнал нещо.

Това ме води до мисълта в никакъв случай да не давате на човек, незнаещ всички пъзели, да води играта. Случва се по-често, отколкото ми се иска. Постарайте се всеки, който е в ролята на “водещ” на играта, да разбира добре всеки отделен пъзел. На нашия отбор се е случвало да присъства в стая с грешен пъзел (да се разбира – пъзел, който 1 към 1 е копиран от книга с математически загадки, но при преписването нещо някъде е объркано брутално), при което да питаме водещия за жокер и той да ни каже направо решението. При повторен въпрос от наша страна “Как се решава загадката?” получаваме отговор “Ами нямам идея, тая загадка не съм я правил аз.” Моля?!

9. Грамотност

“Влезна” “излезна” “излезнаха”. Сериозно. Не се изисква цял екип от копирайтъри филолози, за да видиш нещо нередно и то да ти остави горчив вкус в устата. Да не говорим за стаите, в които има писма, инструкции, каквото и да е писмено умотворение, движещо наратива по някакъв начин. Декларации, табели, етикети, жокери. Постарайте се, не боли.

10. ПЪРВО В БЪЛГАРИЯ, КОПЕЛЕ

Запознати ли сте с http://firstinbulgaria.tumblr.com/? (Като нищо стаята ви ще се появи там и ще стане обект на присмех от целия интернет)

Ако имате изречение някъде по сайта/страницата, съдържащо “Първата в България”, гарантирам, че не малка група хора вече са ви се подигравали. Не е лошо да си първи в нещо. Дори напротив, ако наистина си първи в нещо – евала, имаш още по-голям шанс да “избухнеш” и да хванеш голяма аудитория. Обаче. Ако си мислите, че сте първи в България с конкретно нещо, най-вероятно не сте. (България е страната с най-много първи неща на глава от населението [citation needed]) И в повечето случаи с много малко търсене из интернет ще намерите други хора, които правят абсолютно същото нещо като вас. Ако си мислите, че добавянето на машина за пушек, автоматично ви прави ПЪРВАТА В БЪЛГАРИЯ СТАЯ СЪС СПЕЦИАЛНИ ЕФЕКТИ, жестоко се лъжете. Какво точно ще ме накара да играя стаята ви, като ми я рекламирате с ПЪРВАТА СТАЯ В ШУМЕН/ПЛОВДИВ/ПЛЕВЕН/*сложете името на който и да е град*? Най-много да ме откаже да я играя, защото “щом е първата, по-скоро ще е и най-слабата”.

Спрете да се рекламирате като “Първата в България стая…” за каквото и да е било. Със сигурност няма да сте първите. Дори и по някаква случайност да се окаже така, единствено ще звучите смешно, използвайки точно това пиар клише.

* (Почти единодушно събрахме първите 10 неща, за които се сетихме като отбор. Умишлено не съм преименувал точките в списъка. Оставих ги както първо са били написани)

The Big Burger Tour

Обичам да се храня и обичам да готвя. След много готвене и още повече хранене смея да твърдя, че съм събрал прилично количество know-how, що се отнася до кулинарията. Последните една-две години обаче, в София един определен вид храна получава повечко внимание от други храни и преди около 3-4 месеца рязко се почувствах длъжен да направя списък (резюме/ревю/ънбоксинг ако щете) на note-worthy местата, предлагащи холестероленият букет от вкусове, наречен бургер.

Бургер-балонът се надува и ще продължава да се надува поне в близката година (според скромните ми изчисления). Бургери по телевизията (която не гледаме), бургери на банери, промоции на бургери в отвратителни/счупени сайтове за поръчка на храна (foodpanda и bgmenu, да ви вземат мътните, оправете си счупените сайтове), места, предлагащи бургери на всеки ъгъл, бургери в дюнерджийниците, бургери в списания, клипове на хора с бургери (seriously, wtf?), бургери на всеки метър.

Защо ми е да правя списък с бургер места?
Оказва се, много от приятелите/познатите ми не знаят за чудесни места, които буквално са под носа им. Също така (доколкото ми е известно) никой все още не е събрал подобни места на едно място, така че с тоя блог се надявам да се класирам за #firstinbulgaria.

Манджа малко тука

A post shared by Dimitar (@shadowmarn) on

Местата:

  • M Eat
  • Boom! Burgers and Steaks
  • Smuggler’s Diner
  • Skaptobara
  • Burgers Bar
  • BurgeRing Bar
  • Farmer’s
  • le bistro

Горното е списък с места, които имат бургери, които заслужават споменаването и/или са (advertised as) „бургер места“. Ще пускам ревютата едно по едно, когато са готови, и ще линквам съответното ревю директно в този списък (т.е. ако ви е интересно какво ще пиша, но не искате да следвате клетия ми блог, просто си буукмарк-нете само този пост). Знам за още петнайсетина места с бургери в тях, но те умишлено не са в горния списък. Все пак, ако има място, което просто според вас трябва да бъде в списъка – драснете по един коментар, би било чудесно ако открия нови места.

Ревю?
Ревютата ще обхващат всичко в самото Venue. Обстановка, цени, артикули, вкусови качества, конкретни бургери, доставка на бургери, дори web presence за конкретното място. It’s never about (only) the burger. Малкото вече съществуващи „ревюта“ на бургер места се уповават на едно посещение и/или само на един артикул от менюто. За да бъде цялостно едно ревю, няма как да опитам един единствен сандвич и после да ви говоря за него. Несериозно е. Точно затова последните 3-4 месеца съзнателно ходя по бургер места, винаги опитвам нещо различно и имам събран доста голям set от впечатления, които за добро или лошо съм излял в съответните постове.

Бургери за всички!

Нощна стража в София

Като няма екстензивно инфо и мнения на хора – аз ще го напиша. Снощи (нощта между 18 и 19 Юли) се проведе осмата (доколкото съм информиран) Нощна стража в София. Следният пост цели да изясни неща около въпросната и да „запали“ още хора, защото доста от познатите ми, на които би им допаднало подобно нещо, не знаят за съществуването на „Нощна стража“, а тя се случва почти буквално „под носа им„. Въпросното събитие ми хареса толкова много, че дори няма да отделям време да говоря за това, колко неподходящо име е „нощна стража“, както и колко ужасен и ужасно неконсистентен дизайн има събитието из интернет.

Какво е Нощна стража?
„Нощна стража“ (не, не става дума за романа на Тери Пратчет, нито за този на Алистър Маклейн, нито за картината на Рембранд, нито дори филмовото mediocre чадо на Тимур Бекмамбетов от 2004-та година) е най-просто казано – игра. Правилата са прости – Събирате отбор (до 5 човека), качвате се на кола (трябва да имате кола) и имате цяла нощ да решите серия от загадки. Малко по-подробно: Задачите са 10. Имате по 80 минути максимум, за да решите всяка задача (общо 800 минути). Играта започва към 20 вечерта (играете цяла нощ). Игралното поле – град София. Всяка задача води до определено място в града, на което има физически код. След като откриете кода – получавате нова задача.

Загадки?
Загадките биват всякакви. От логически неща, неща свързани с определен шифър, до загадки, свързани с история, изкуство, конкретна митология, литература, каквото се сетите. Отговора на някои загадки се крие в самата загадка, докато при други трябва да вържете seemingly несвързани неща. Ползвате интернет, Google, каквото искате. Като човек, занимаващ се с пъзели, шифъри и логически загадки (откакто се помня), мога да заявя, че загадките в „Нощна стража“ супер много ми допаднаха. Бяха интересни. Накараха ме да мисля. (Същото важи и за всички от моя отбор, при разговорите след играта установихме, че загадките харесаха на всички ни)

Как да се запиша?
Играта „Нощна стража“ се случва веднъж на три седмици (или поне така разбрах снощи), като можете да се запишете, като им пишете меил или директно им пратите съобщение в WhatsApp, вижте повече инфо директно на техния сайт.

Размисли и страсти
Беше забавно. Затруднихме се на последните две (или една) задачи и завършихме към 4:40 сутринта (при почнала игра в 20:00). Бяхме само 8 отбора и при 10 задачи не срещнахме почти никого (само 1 отбор. Задачите се раздават на рандом принцип, тоест няма конкретно първа задача, просто всеки отбор получава разлина първа задача, да не стане струпване в някой момент). И като се замисля, може би това е единственото нещо, което би могло да направи играта още по-интересна за мен. Ако бяхме не 8, а 15 отбора, „състезанието“ щеше да е още по-напрегнато. Когато срещаш други отбори и е по-силно чувството, че някой ти диша във врата, става много напечено и играта става още по-интересна. Предполагам не при всички е така, но аз лично като знам, че задачата, която решавам в момента се решава от още 2-3 отбора, ставам супер competitive. Надявам се следващия път повечето от вас също да се включат. Има една особена тръпка в това, да обикаляш с целия си отбор определена улица в Центъра с фенерчета в 2 сутринта и да търсиш код, написан с маркер бог-знае-къде и да осъзнаеш, че всъщност загадката сочи към улица в Младост 4. Или да се озовеш покрай централните софийски гробища в около 4 сутринта в неделя. Самите кодове, които са „скрити“ на всяка локация, са на достъпни места, тоест няма влизане в частна собственост, както и някаква незаконна дейност, така че спокойно можете да си обикаляте с фенерчетата и да търсите кодове в тъмното (колкото и подозрително да изглежда отстрани).

Отворен съм за въпроси, като ще добавя малко статистика за нашия отбор много скоро (ще ъпдейтвам и поста ако се сетя за нещо конкретно).

Real-Life Escape Rooms – Възходът на посредствените преживявания

Здравейте там. Дъмпвам тук неща, относно т.нар. „real-life escape rooms“, които надявам се ще бъдат полезни на бъдещи „предприемачи“ решили да правят поредната „стая“ из родната Б-я. Умишлено няма картинки. Стената от текст е само за заинтересовани.

„Феноменът“ Real-Life Escape Room се появява около 2006-та година, естествено инспириран от редица видео игри, романите на Агата Кристи и нуждата от ново забавление за любителите на загадки. Идеята е съвсем проста – група хора бива „затваряна“ на едно място, от което трябва да се измъкне, като обикновено е ограничена в определен времеви интервал. Допълнително групата бива потопена в конкретна история, с конкретни герои, случки, абе изобщо наратив, движещ цялото преживяване.

Ако не ме лъже паметта цялата лудост около тия стаи в България се отключи покрай Dextrophobia Rooms, които дебютираха в София след funding от Eleven (ако не се лъжа) и хайпът беше огромен. Чакането беше с месеци напред (4-5 примерно) за да си резервираш час за стаята. Към днешна дата вече има към 20-тина подобни „атракции“ из България, като по лична груба сметка петнайсетина са в София, другите са из Пловдив, Бургас и Варна. По едно или друго стечение на обстоятелствата съм обиколил цифра (почти всички) „стаи“, като с колегите, с които ходим по тия места в момента кумулативно сме обиколили над 15.

Причината, поради която пиша тоя пост е вече адски дразнещият факт, че доста от „стаите“ са на много ниско ниво. Дори не са mediocre. Creators, you’re getting sloppy. Разбирам идеята за „дай тука ше направим една стая, ше направим едни пари“, ама тоя подход няма да ви докара до никъде. Хората са по-информирани от всякога и ако кажа на приятели, че някоя стая не струва, те със сигурност няма да стъпят там. А „Real-Life Escape Room“ преживяването като „жанр“ все още има неразкрит потенциал. Тъй че – независимо дали ви предстои да направите първата си „стая“ или поредното „преживяване в стая“, надявам се следните съвети да са ви полезни.

1. Good old research

Не тръгвайте да правите нещо подобно, просто защото сте ходили на някоя от стаите някъде из София и сте решили, че същото можете и вие да го направите. Не можете. Особено ако сте попадали на някоя от добрите стаи. Ако наистина, ама наистина искате да правите нещо подобно – прочетете някоя добра книга със загадки. Прочетете книга с логически пъзели. Изиграйте десет Quest/Puzzle игри. Съберете се с приятели и говорете за последния готин хорър/мистерия филм, който сте гледали. Седнете и прочетете за съществуващи подобни „стаи“, ако щете в целия свят. Говорете си с хора, кое им е харесало, кое не им е харесало. Съберете една торба знание и усет за жанра, преди да започнете. Не правете нещо само защото сте го видяли някъде или си мислите, че ще е яко. Правете нещо, защото би предоставило преживяване на клиентите, а не поредната купчина пъзели.

2. Create experiences, not things (Перифразирано – Buy experiences, not things)

Дайте нещо на клиентите си, което те няма да намерят никъде другаде. Мислете за „стаята“ си като за преживяване. Уникалното в случая е, че преживяването ще е само веднъж. Идват хората, минават за един час и повече никога не се връщат. Имате един единствен шанс да впечатлите клиентите си и не можете да си позволите да оставите горчив вкус в устата им. Всичко трябва да е перфектно (Never settle for mediocre). Има причина успешните места да са успешни. Всичките пари за adsense и фейсбук реклама няма да направят стаята ви успешна. Достатъчни са точно два отбора от по пет човека да споделят недоволството си и ще забележите рязък спад в интереса. Хората все по-често си правят равносметка и разговарят именно за това – Аз „нещо“ ли получих, или получих „преживяване“, за което ще мога да разказвам дни напред?

3. Създайте наратив

Разкажете история, потопете клиентите си в нови и странни светове. Накарайте ги да забравят ежедневието. Не се бъркайте обаче с ролевите игри (RPG – Role-Playing Game). Малко са хората, които наистина биха влезли в „роля“ и биха играли от начало до по правилата на конкретната „роля“. Постарайте се да поставите клиентите са (такива каквито са в момента) в някоя интересна история, без да ги обвързвате лично със задължения и каквото и да е „бреме“. Ролите винаги могат да бъдат загатнати, но не ги превръщайте в задължение. Задължете в съзнанието на хората самата история. Какво се случва (сег.вр.), какви са целите, как се е стигнало до тук? Старайте се всичко да е логично свързано (колкото и невероятна да е историята с извънземни, магии, чужди раси и т.н., винаги може всичко да е логично свързано).

4. Бъдете критични

Продължение от предишния съвет – не спирайте да се питате – Има ли логична причина това да се случва? Мислете креативно, излезте от зоната си на комфорт, гледайте шантав филм ако щете, но не спирайте да се питате – свързана ли е историята? Историята е това, което ще вкара хора в стаята, ще ги преведе през всички неща вътре в нея и ще ги изведе. Историята трябва да държи хората за ръката от начало до край. Позволете на историята да пусне дори за малко нечия ръка и вече сте го изгубили. Задавайте всякакви въпроси, колкото и незначителни и глупави да се сторят в главата ви. Не се страхувайте от критика – търсете я. Не е трудно да направиш истински интересна история, която да се хареса на хората, трудното е да погледнеш собствените си мисли и да си кажеш „this is bullshit, start over“.

5. Итерирайте

Ако нещо не работи, просто го сменете. Измислете нещо, направете го, тествайте го. Ако не работи – изхвърлете го и започнете отначало. Не се опитайте да оправяте или да закърпвате счупени пъзели или счупени идеи. Просто почнете отначало. Така всички ще са доволни от крайния резултат. Всеки следващ опит ще е по-добър от предишния. Неизбежно е.

6. Създайте пространство спрямо наратива

Направете „стаята“ си едва след като имате добра история. (Не забравяйте – създавате преживяване, не просто пространство с неща в него) Преплетете двете в едно. Всеки може да хвърли две бюра в една стая, да сложи на всичко катинари и да скалъпи 2-3 bullshit изречения, които трябва да свързват липсваща история и кофти пространство. Като говорим за пъзели, логиката винаги трябва да е водеща. В наратива става дума за стар човечец, занимаващ се с история? Може би трябва да има купчина книги на историческа тематика? Историята ви говори за хора от бъдещето? Какво тогава прави в стаята тоя катинар от 1972-ра година? Във всеки един момент можете да определите кога даден предмет се връзва или не се връзва с конкретната история. Ако не сте сигурни – питайте. Ако ви е трудно да намерите точно пространство за историята си, то историята ви куца. Добрият наратив е гъвкав. You can make it work, независимо от мястото.

7. Търсете критика

Активно търсете критика. Когато сте сигурни за себе си, че имате завършено преживяване – поискайте чуждо мнение. Не вярвайте на роднини и приятели. Техните мнения рядко ще са адекватни и полезни. Не е трудно да намерите хора, готови да тестват стаята ви (Накрая на целия пост има малко инфо за отбора с който обикалям по стаи). Не ги хвърляйте в нищото, какво като просто тестват стаята ви. Дръжте се с тестърите сякаш стаята е готова за експлоатация. Наблюдавайте много внимателно цялата им „игра“. Събирайте информация за абсолютно всичко. Доколко всеки от отбора сам си решава някакви загадки и доколко комуникират неща един с друг (Искате да е по-индивидуално или по-отборно?), колко време отнема всеки един пъзел на отбора, логично свързани ли са всички пъзели? След края на играта задайте конкретни въпроси на отбора. Неща от рода на „Какво не ви хареса в стаята?“ не работят. Конкретните въпроси водят до конкретни отговори. Рядко хора ще седнат и ще ви кажат в очите кое точно е куцало. Ако не слушате клиентите си – няма как да направите истински добро преживяване.

8. Обърнете внимание на самите пъзели из стаята

Представете си видео игра, в която обикаляте и събирате листчета с цифри и единственото нещо нужно за да минете напред е да отключвате катинари с комбинации от същите листчета. Колко интересно би ви било? Уверете се, че всяка стъпка и всеки пъзел е част от наратива. Измислете нови пъзели, базирайки се на вече готови такива. Не хвърляйте странен математически пъзел на стената, просто защото е готин. Първо причините – после пъзелите. Постарайте се количеството на пъзелите от всеки вид да е балансирано. Два катинара, две електрически релета, две системи с макари, две неща на релси и т.н. Не претоварвайте играчите с пъзели от един и същ вид. Създайте пъзели за всякакви хора и мислете глобално. Ами ако тук дойде по-нисък или по-висок човек? Ще има ли някакво затруднение/преимущество? Направете пъзелите без оглед възрастта, пола и физиката на играчите.

9. Level design – направете research, прочетете каквото можете по темата

Левел дизайнът е нещо като фън шуй-я, ама работещо. Има значение кое къде и как е позиционирано. Защо тоя шкаф да е на тая стена, а не на тая стена? Какво виждат първо играчите, когато влязат в стаята? Дали не е по-добре тия видими неща да се скрият по някакъв начин? Ще помогне ли саксия с голямо цвете в ъгъла? Добрият левел дизайн ще вдигне нивото на стаята ви в пъти. Откъде точно минават играчите? Какво виждат във всеки един момент? Съществува ли момент, в който играчите могат да изгубят или да прескочат част от историята? Има ли други нежелани странични ефекти на някои от пъзелите? За добрият левел дизайн може и да развиете усет с времето, особено ако сте играли достатъчно много видеоигри (виж точка 1 – Предварителен рисърч и know-how). Добрият левел дизайн може да се наблюдава и в реалния свят, обикновено на места с голям човекопоток. (Малък хинт – Разгледайте внимателно разположението на неща в IKEA, големи молове и някои по-скъпи магазини. Т.е. места, в които имат значение решенията на клиентите и на които със сигурност във разположението на всяко нещо е хвърлена мисъл.)

10. Мислете out of the box

До тук навсякъде споменавах за „стая“, „стаята“, „стаите“. Не е задължително да става дума за стая. Може да са две стаи? Повече от две стаи? Не се страхувайте да счупите модела. Базирайте се на работещи неща, но не се страхувайте да правите нови (от такива имаме нужда). Защо да ограничавате играчите в 1 час. Може би 2 часа? Ами ако случващото е на открито, а не в стая? Ами ако по време на играта се случи нещо неочаквано? Бъдете дръзки, измислете нови пъзели, нови игрови механики, направете невъзможното – възможно. Така това което предлагате няма да е просто „поредното“, а ще стои само на собствения си хълм.

Като става дума за тестване – на разположение съм с отбор Фюри (отборът, чийто член съм за добро или лошо). Малко бекграунд за нас – Отборът се състои от 5 човека, трима професионални (да се чете – с това си изкарват хляба) гейм дизайнери и двама програмисти. Хора на различна възраст и с различно know-how – и петимата с много опит в пъзелите и видео игрите. Спокойно можем да ви предоставим прям и адекватен feedback за стаята ви. Знаете къде да ме намерите.

Ако имате нещо за добавяне – go for it. За сега смятам, че това са основните неща върху които трябва да се концентрират ескейпруум правещите.

Sofia Game Jam 2015

Sofia Game Jam 2015 (also known as „Три дена яли, пили, не спали и се веселили“) се проведе за втора поредна година в София. Тази година събитието беше в Зала 7 на НДК, където около стотина човека се събраха и три дни правиха игри.

Не успях да участвам, просто защото съботата беше работен ден (в който се отработваше 2-ри Януари… Но това е друга тема) и нямаше как да присъствам напълно на 48-те гейм-джемски часа. Затова пък успях да присъствам като доброволец и да помагам с каквото и на когото мога.

Петъкът започна силно, или поне частта, която успях да хвана – Презентациите на Will Whitehead и Andy Needham от Chillingo, както и презентацията на Brjann Sigurgeirsson от Image & Form. Уви, не всички изпаднаха в конкретиките, които очаквах, а по-скоро говореха за по-общи неща от индустрията, които съм сигурен са били полезни на поне част от присъстващите.

След презентациите имаше малка „опознавателна“/“социализираща“ част, която не схванах много, само видях някакви хора дето нещо се въртяха в кръг, пишеха си името с нос във въздуха и тем подобни (предполагам) айс брейкинг процедури (Не знам кое му е айс брейкващото хората около теб да те сметнат за олигофрен, но явно просто аз не го разбирам.)

Отвън в „chill“ зоната се бяха разположили както манджата и кафето, така и другата важна част, а именно спонсорите – Cayetano Gaming имаха някаква томбола с един PS4, аз докато се завъртя и беше приключила цялата олелия. Ubisoft Sofia имаха готин щанд, на който по време на трите дни (денонощно!) бяха оставили една конзола с Assassin’s Creed: Rogue, за което искрено им благодаря, и двата дни към 4-5 сутринта просто трябваше да си починем, та беше хубаво, че има какво да разцъкваме, различно от собствените си компютри. Haemimont Games дадоха на всеки желаещ да плейтест-не все още незавършеното им заглавие Victor Vran, което беше доста приятно, но и доста фрустриращо на моменти като изживяване, главно заради контрол схемата, но пичовете казаха, че го знаят тоя проблем. (Dungeon Crawler с чукове, мечове, пистолети, платформър елементи като секвенциално скачане по стени и сандъци с благинки) Crytek Black Sea показаха доста готин арт от Arena of Fate, както и раздаваха ТОНОВЕ (as in мелеони) постери с герои от играта. Chillingo раздаваха стикери (yay, stickers), както и с удоволствие говореха с „джамърите“ и даваха идеи и съвети.

Петъчната нощ беше доста тежка, много малко хора останаха в залата, защото повечето решиха да поспят вкъщи. Аз обаче реших да се потопя изцяло в амбианс-а и последва доста готина нощ, включваща дискусии за гейм-енджини, музика, квантова физика, че дори за политика. Поставих си за цел да фрийленсвам из отборите и да помагам на когото с каквото мога. Оказа се, че най-трудната част на отборите не е техническото изпълнение на самата игра, а идеята. Много от хората за първи път се сблъскваха с начина на мислене, при правенето на игра и се радвам, че се допитаха до мен и се надявам да съм им бил полезен. Някои от тях се усетиха и също ме привикаха за плей-тест, което се оказа ключова част – Винаги давайте на някой, който не е част от екипа ви, да пробва играта и да сподели искрено мнението си.

Съботата и неделята минаха невъобразимо бързо. Трудно може да се опише колко надъхваща е атмосферата и колко е готино да си в една зала с толкова талантливи хора. Също така единствено на гейм джем може да чуеш съвсем сериозно в дискусия изречение от типа на – „Абе, според теб т’ва добра текстура ли е за л*йно?“.

В крайна сметка всичко приключи толкова бързо, колкото и започна. Победители (избрани по демократичен способ) се оказаха (както им казвахме) „малките“, или пичовете с играта „Frustration“ (AFAIK), които направиха доста интерестен миш-маш от стилове, а и презентацията им беше що-годе адекватна.

Още веднъж благодарности на спонсорите, колегите доброволци, участниците и не на последно място на Вел и Роси, които с усмивка присъстваха нон-стоп на цялата тая олелия. Догодина пак.

П.П. Специален шаутаут за Коко, който посредством неспособността си да „кара кораб“ в Assassin’s Creed: Rogue ми докара болки в гърдите от смях.

Снимков материал: Shamelessly взет от фейсбук страницата на SGJ. Фотограф: Venelin Paskalev

Годината цифрата си мени, блогът дизайна също

Празник. Сменяме цифрата на календара. Или по-скоро сменяме целия календар от стената, защото старият е бил само за 2014-та година. Или не си мръдваме пръста, понеже всички календари наоколо са електронни. „ново начало“, „моите резолюции“, „сякаш вчера беше 2014-та“, „как лети времето“, „нови хора, нови обещания“, „нова година, ново аз“ и т.н.

Както знаете, готино е усещането да си винаги в тренда, затова и аз реших да сменям неща. Вече седма година пиша тук, тоест блогът тръгва на училище, та му взех shadowden.com да си го вози. Да има. Също така реших да подновя темата. Не е точно това, което искам, но е достатъчно близо за да съм доволен за сега. Все още има неща за доизпипване, като например шрифта, но точно тази трудоемка дейност ще я върша като ми дойде музата (друг начин да кажа – мързи ме в момента).

И тъй като 2014 приключи, реших отново да направя някакъв рекап на моята година. 2014-та беше за мен годината на Туитъра. (Точно поради тази причина ще сложа и някои от любимите ми през годината туитове)

През 2014 Twitter още по-силно затвърди мястото си в моето ежедневие. Истинско споделяне. Рафиниран хумор. Оня емоционален и мисловен дъмп, който от време на време трябва да правим някъде, за да останем нормални (доколкото това е възможно). Запознах се с доста хора, чиито хендъли в Туитър познавам от много отдавна. Открих много сходни черти между мен и други туидърджии. Стоплящо е, като осъзнаеш, че не си сам, що касае някои дребни привички или начин на изказване. По предложение на Владо започнах да се представям с „Приятно ми е, аз съм Димитър и имам Туитър.“, което по една или друга причина работи много добре.

2014-та беше eventful година. Имах щастието да стана част от OpenFest и BlagoevgradConf. Станах част и от RailsGirls, не като момиче, по-скоро като релса. (Един ден просто се намерих при инструкторите, за което мога само да благодаря на Митьо). Общо взето намерих си множество нови стаи, в които не се чувствам като най-умният. Колкото и приятно да е обратното и колкото и да гали егото, в един момент просто ти омръзва. Осъзнах, че когато си в грешната стая, просто можеш да станеш и да излезеш от нея, при което веднага ще се почувстваш по-добре.

2014-та беше година с много промени. Започнах по-често да се навъртам около столицата, че даже и заживях в нея. Искрено се забавлявам със споровете между „софиянци“ и „селяни“, но така и не пожелах да бъда свързван с което и да е населено място. Твърде ограничаващо ми е (или просто все още не съм намерил моят град). Прекарвам времето си с различни хора в различни градове и намирам по нещо хубаво навсякъде. Плашещо е колко лесно е да посочваме лошите неща, но е трудно да изречем хубавите.

Откъм гейминг 2014-та беше хубава година. Въпреки всички останали игри, пак завършвам годината след срам-ме-е-да-кажа-колко-часа игра отново с Dota 2. Друг стар мой фаворит се завърна под формата на кажи-речи ново заглавие – The Binding Of Isaac: Rebirth. Със сигурност ще завърша 2015-та с трицифрено число при брояча до нейното име.

2014-та година ми представи Ruby. Започнах сериозно да се занимавам с Ruby. Ако можеше да човек да се влюби в език за програмиране, може би щеше да е нещо подобно – Намирам някаква красота в него, готов съм да го гледам над 8 часа на ден (а често и го правя). Не го познавам напълно и ми е интересно когато всеки ден научавам по нещо ново. И все пак съм генералист, колкото повече – толкова повече. През изминалата година си цапах ръцете и с PHP, Python, C# и Javascript. Да речем, че при Javascript цапането като че ли беше най-сериозно. Все още му се кефя, въпреки привидно малоумните неща, които съм постигал с тоя език.

2015-та ще е година с още повече промени, още повече туитове и надявам се още повече време за блогване. Този пост ще бъде допълван до края на януари. Тоест какъвто е постът на 1 февруари, такъв ще си остане.

Благодаря, че все още наминавате оттук и хвърляте по някой поглед. Оценявам го.

Uber в София

Първоначалните „слухове“ преди време се оказаха истина и Uber започнаха да „оперират“ в София преди два дни (09.12.)Uber Logo

Какво е Uber?
Uber е услуга, която предоставя „споделени“ пътувания. (Цялата тая терминология с такситата и споделеното пътуване е дебела, затова ще се опитам да не навлизам много в нея) Концепцията накратко – Искам да стигна от точка А до точка Б, поръчвам си кола посредством Uber приложението. Колата идва на посоченото от мен място и ме кара до посочената от мен точка. След пристигането излизам от колата и до тук.

Звучи като обикновено такси, с какво Uber е по-различна услуга?
Има доста неща, които различават Uber от таксиметровите услуги, като някои от тях са:
Плащането – Плащането се извършва единствено и само по електронен/банков път, затова и е нужно да закачите картата си към акаунта (кредитна/дебитна). Като напуснете автомобила телефонът ви информира колко струва вашето возене, давате оценка на шофьора си и плащането минава без да се докосвате до банкноти, карти за разплащане, бакшиши и т.н.
Оценяването – Системата за оценки е много проста. След всяко возене можете да оцените шофьора с от 1 до 5 звезди, както и да оставите коментар за него. Другото важно е, че след trip шофьорът също оценява своите пътници от 1 до 5 звезди. Как работи системата – Ако дадете 3 звезди или по-малко на някой шофьор, системата ще се стреми вече да не ви match-ва със същия шофьор. По същия начин работи и в другата посока.
Информацията – След колко време колата ще е при вас в минути, виждате карта с местополжението на избраната кола в реално време, виждате името и снимка на шофьора, както и неговият рейтинг. Модела на колата и регистрационния ѝ номер.
Достъпност – Получавате възможността да се обадите или да пишете СМС на шофьора още преди да е пристигнал при вас (Той има същата възможност)
Подбор – Uber имат изисквания, шофьорите им да карат коли, произведени не по-рано от 2006 година, както и да не са имали предварителни нарушения. Всеки шофьор минава през предварително обучение.
Side-Job – В огромна част от случаите, шофьорите работят нещо друго. Повечето използват възможността за допълнителен доход в свободното си време (понякога дори и само по 2-3 часа на ден).

Колко струва?
Цените на Uber са следните – 0.70лв. начална такса, 0.20лв. на минута, 0.40лв. на километър, 3лв. минимална такса за trip и 3лв. такса за отказване на поръчка.

Следва моят първи сблъсък с услугата в София, оттук надолу очаквайте единствено субективизъм (i.e. личното ми мнение).

Часът е 18:00. Намирам се в Costa Coffee на ъгъла на ул. Кракра и ул. Шейново (Зад ректората). Трябва по някакъв начин да стигна до кв. Хаджи Димитър. По-рано днес е пусната Uber в София и решавам, че като „ърли адоптер“, ще се возя на Uber. Колата в София е само една (в този момент) и успявам точно нея да извикам. Имам 16 минути и използвам времето да нащракам screens и да разцъкам подробно целия UI. През това време получавам SMS от Uber, че колата е тръгнала към мен и след колко минути ще пристигне. Дилян има пет звезди и кара Ford Fiesta. От менюто в горния десен ъгъл мога да му пиша или да му звънна. Мога да добавя още хора към моето возене, за да си разделим сметката накрая. Колата идва точно на време, вътре е чисто, топло и мирише добре (въпреки, че Дилян пуши, не го прави в колата). Още с влизането ми се усмихва, запознаваме се, дори ме пита за музикално предпочитание. Минава откъдето аз му кажа без да има каквото и да е против. 25 минути по-късно стигаме дестинацията и излизам от колата. Изваждам телефона и виждам последния скрийн, на който оценявам шофьора и виждам цената на пътуването (В случая е 0.00, защото е с промо код). След малко получавам mail от Uber с подробен receipt за пътуването, който съдържа карта с изминатия маршрут, начин на плащане, разбита цена за возенето (начална такса + време + разстояние) и отново инфото на шофьора. Това е.

Ако имате въпроси с удоволствие бих отговорил (ако мога). За сега ще продължа да ползвам Uber, в моментите, в които преди ползвах такси.
Ако някой има желание да си направи Uber акаунт и иска 15лв кредити да се повози 2-3-4 пъти – може да ползва ubermitko линка.

Прилагам купчина скрийншоти от гореизписаното.