ПЪРВИЯ В БЪЛГАРИЯ БЛОГ ПОСТ ЗА ЕСКЕЙП СТАИ

Онзи ден се навърши година, откакто обикалям с колеги по т.нар. escape rooms. Отборът ни продължава да се казва Fury, ние продължаваме да ходим по всички отворени (и все още неотворени стаи) и продължаваме да правим същите грешки. Към днешна дата имаме над 56 стаи “под колана си”, като това включва всички (с 1-2 изключения) отворени стаи в София и Пловдив. Част от тях вече не съществуват (затворени, продадени и/или фалирали).

Преди няколко месеца писах едно кратко постче относно ескейп стаите и се оказа, че някои от хората, захванали се с този “бизнес” са си взели важните поуки и са направили доста читави преживявания. Но понеже явно не е изписано достатъчно по темата, продължаваме да попадаме на безумни неща, които или развалят “сцената” за другите стаи, или изкуствено продължават да надуват тоя обречен “ескейп балон”.

Тъй като списъците са вървежни в интернет – 10 НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА НЕ/ПРАВИТЕ, КОГАТО ИМАТЕ ЕСКЕЙП СТАЯ*

1. Ултравиолетово фенерче

Влизаме във вашата стая. Всичко е чудесно. Решаваме пъзели, отваряме 2-3 катинара, отваряме първото чекмедже и – “О, УЖАС!” намерили сме ултравиолетово фенерче. Познайте какво следва? Точно така – SHINE ON ALL THE FUCKING OBJECTS! … TWICE!

Не ме разбирайте погрешно, идеята за “невидимо мастило” е страхотна, макар и до болка изтъркана, да видиш нещо, което е невидимо за простото око, предизвиква онова готино чувство, което ти дават смислените шпионски филми.

Проблемът с фенерчето идва главно от две неща – мобилността и лошото маркиране (виж точка три от този списък). Защо мобилността е проблем? Когато дадете на някой играч такова фенерче, което да носи със себе си, нормално е той да си помисли, че ще му трябва някъде (защо не и повече от един път?). Проблемът не е в играча, проблемът е във вас. Имайки уред (фенерчето) за използване, бъдете сигурни, че играчът ще мине през абсолютно всяка картина, огледало, книга (а такива има доста из българските ескейп стаи), катинар, клавиатура, numpad, бутон, лампи, тавани(!), стени(!), врати(!) и т.н. А това е досадно. А кой не иска да досади на играчите си? – Надявам се вие.

Каква обаче е целта на “невидимото мастило”? Представете си кухня с обикновена порцеланова мивка. Играете, играете, играете, 40 минути по-късно изведнъж светвате върху порцелановата мивка и тя се оказва цялата изписана с някакви кодове, числа, а защо не – пръски от кръв? Тогава всичко се променя. Най-силното нещо, което можете да дадете на един играч е да създадете нов контекст на старите (за него) места (или предмети). Едно такова откритие кара играча да направи бърза ретроспекция и да си каже: “Т’ва е било тука през цялото време?!?! Това променя всичко!!!”. Е няма такъв кеф.

Но както всяка друга пъзел-механика, и тази изисква внимателно обмисляне. Най-лесното решение на проблема с “фенерчето” е стационарна лампа. Сложете ултравиолетова лампа над/под/около невидимото нещо, замаскирайте я, така че да не се вижда, че е лампа и… проблемът е решен. Мамка му, ако трябва сложете големи ултравиолетови лампи, така че да осветяват цялото пространство!

Не е за пренебрегване и поставянето на ултравиолетовата боя. На доста повърхности – тежка хартия, лакирано дърво, стъкла, огледала, метални тръби, боята е “видима“ и често може да бъде прочетена и с обикновено фенерче.

Оставяйте хубави маркировки (виж точка три). Ако не – просто не давайте ултравиолетови фенерчета на играчите.

2. Shitty катинари

Има ли катинар с комбинация, смятайте, че ще го отворя, без да знам комбинацията. Има ли обаче евтин катинар с комбинация, смятайте, че всеки ще го отвори без да я знае. Да, катинарите са консуматив. Да, катинарите струват пари. Да, не сте длъжни да имате огромен бюджет, за да направите добра стая. Не може обаче да дадете 2 лева за смотан катинар с пластмасово тяло, дето дори 16-годишна ученичка не би си купила, за да си заключва дневничето с него. (Дори няма да говоря за това, че катинарът е най-евтиният, нелогичен (в 90% от стаите) и лишен от въображение начин да поставите препятствие/затруднение пред играчите.)

Това важи и за всички останали механични ключалки, dial padlocks, райбери и прочее. Ако решите да сложите електронна ключалка или сейф, постарайте се да няма реален лимит на опитите, които давате на играчите. Онези евтини сейфове, които 50% от вас ползват? – Еми не е яко след 3 неуспешни опита да чакаш 30 минути, за да пробваш отново. Точно тия сейфове нямат вариант и за изключване на 30-минутната защита. Или си купете хубав електронен сейф, който можете да контролирате, или си направете ключалката сами. И да, ако няма ограничение в броя на въвежданията на даден код, всеки може да го bruteforce-не и в това няма нищо лошо.

Като казах, dial padlocks. Не всеки е работил с такива катинари (или с механични сейфове), затова много добре обмислете как ще опишете последователността от действия на играчите. Обикновено нотацията на тези ключалки е нещо от рода на 19-22-17, което в случая означава: въртиш по часовниковата до 19, после въртиш обратно, подминаваш 19 и спираш на 22, после пак по часовниковата до 17 и тогава сейфът/катинарът е отворен. Изключение правят механизмите, които са огледални и в които просто трябва да започнеш отварянето в другата посока.

Където и да сме срещали такива катинари/сейфове навсякъде нотацията е плачевно различна. А дори в една от стаите първите две стъпки от комбинацията (ЗА КОИТО ИЗГУБИХМЕ Х МИНУТИ ДА ТЪРСИМ) бяха просто двата пълни кръга по посока на часовниковата стрелка за “нулиране” или reset-ване на механизъма. Безумно е!

Едни от по-сполучливите нотации са просто посока на въртене и число. Нищо повече. В краен случай обяснение как се нулира катинара, но в никакъв случай обяснението не се намира с пъзел, а е поставено до комбинацията и/или катинара.

3. Color code this shit

Цветовете са ваши приятели (освен когато не са). Ползвайте ги освен ако темата на стаята не го забранява изрично. Опитайте се да вкарате цветови схеми при flow-a (потока) на играта. С цветни стикери, предмети или листчета много лесно можете да създадете усет за “йерархия” и “свързаност” на пъзелите в стаята ви. Естествено това не означава, че трябва непременно да ползвате цветове. Съвсем адекватна е и употребата на ясни символи. Идеята е, когато играч види нещо (цвят, символ), да си каже: “Аз това го видях преди малко някъде другаде”. Усещането за свързаност ще ви помогне да преведете играча през стаята и ще ви избави от гадния момент, в който целият отбор забива на едно място и не знае какво точно да прави.

Бърз пример. Имате четири цифри на червен лист. Те отварят червената ключалка. Зелен ключ? – Зелен катинар! Тук има нещо с невидимо мастило? – Наблизо има и стикер с фенерче! Ако ви звучи логично, очевидно не е, защото в много от стаите липсва каквато и да е свързаност между пъзелите и предметите.

Доброто маркиране на ключалки, пъзели и катинари ще ви помогне с най-често срещания катинарозависим проблем: Намираме 4 цифри и имаме повече от 1 катинар, в който да ги въведем. Следва суматоха, всички започват да въвеждат някакви цифри някъде, някой успява, някой не успява, след края на играта обаче, ако питате отбора, едва ли всички ще са разбрали каква е била логиката точно онзи код да отговаря за точно онази ключалка.

4. Walkie-talkie, звук, връзка с “водещия”

Избягвайте употребата на walkie-talkie-та, ОСВЕН АКО не се връзват смислово със стаята ви. Измислете връзката с играчите така, че тя да не застава между тях и играта. Възможно най-минималните и незабележими начини обикновено работят най-добре. Обяснете хубаво на всеки отбор преди играта как точно става връзката с “водещия”, ако се наложи да се случи такава. Ако в крайна сметка се наложи и да употребявате радиостанции, изяснете хубаво с отбора дали радиостанцията е част от играта, или просто средство за комуникация. Много от радиостанциите имат използваеми части, парчета от корпуса, антени, батерии.

Ако в крайна сметка решите да пишете на монитор, така че играчите да виждат просто текст – за Бога, ползвайте хубав, четим шрифт, ползвайте контрастни цветове за текста и фона. Още помня как една от стаите ползваше отвратителен ръкописен шрифт, който не се четеше. (Това с нещата на монитор важат и за часовниците, които показвате на играчите. Постарайте се те да са видими от възможно най-много места в стаята и да са ЯСНО РАЗЧЕТИМИ. Ако се наложи да гледам повече от 5 секунди таймера, за да разбера точно колко време ми остава, значи го правите грешно.) Много от създателите на стаи сякаш хвърлят повече усилия в това таймерите и екраните за жокери да изглеждат възможно най-много в “темата” на стаята. Накрая се оказва, че точно това трябва да е простичко и няма нужда от много дизайн.

Ако ще говорите директно на играчите или ще им пускате звукови ефекти, инвестирайте в добър микрофон и добра озвучителна система. Уверете се, че се чувате добре в стаята. Направете така, че да може в хода на играта да настройвате силата на всички възможни звуци, ефекти и прочее аудио-визуални екстри.

5. Плащане на капаро и лесен начин на плащане (някои не предоставят такъв)

Търсенето намаля достатъчно (За всяка конкретна стая, поради големия им брой). Не трябва да взимате капаро, за да се подсигурите, че няма да ви изгори някой час. Ако в крайна сметка решите да взимате капаро, осигурете плащане онлайн. Векът е 21-ви, годината – 2016. Познайте дали ще дойда да играя при вас, ако ме карате да ходя до гише на EasyPay (където и да е това), за да ви платя каквото и да е. Или осигурете плащане онлайн, или на място, когато дойдат да играят отборите.

Нямате добро извинение, за да карате хората да ходят физически на някакво място и да плащат каквото и да е. Техническата имплементация на ePay, PayPal или каквито и да е картови плащания е сравнително тривиална и не се изисква огромно know-how. Ако все пак го нямате, лесно можете да намерите готови системи за плащане, които вече предлагат ePay, PayPal, Credit Cards и прочее.

6. Сладко при посрещане

Всичко беше чудесно, докато в една от стаите не се появиха някакви сладки неща. Знам, че по исторически (или не) причини имаме в себе си тоя подтик към гостоприемството, ама в един момент е наистина too much. Разбирам, когато отбор реши да играе стая да предложите вода (задължително, особено през горещите месеци), чай или кафе (глезотия, но въпреки това жест, който прави добро впечатление), ама тая цялата работа със сладките, бонбоните и прочее нездравословни сладки неща – не ги разбирам. А още по-тъжното – в огромна част от стаите тази “почерпка” се усеща някак изсмукана от пръстите. Идва да играе отбор при вас. Защо му давате сладки неща? Защото искате или защото всички останали стаи правят така, или просто сте го видели някъде и ви е харесало?

Не казвам, че да “почерпиш” играчите си с бонбони е нещо лошо. Но поне не го правете преди играта. Дайте бонбони на играчите след като са изиграли стаята ви. Нека почерпката да е заслужена. Накарайте ме да свърша някаква работа и след това ме наградете със сладко. Ако щете, дори скрийте бонбони зад конкретен пъзел в стаята – още по-добре!

Не правете каквото и да е само защото всички останали го правят.

7. Снимки, представяне след играта

Социалните мрежи са ваш приятел… Ако знаете как да ги използвате ефективно. Част от всяка една игра са снимките след нея. Едва наскоро, говорейки си с други хора, отдали се на тоя вид забавление, разбрах, че има реален проблем със снимките. И тогава се наложи да вляза във Фейсбук и да разгледам как стоят нещата.

Загубени снимки на отбори. Снимки, които не са на фокус. Страници, които не ти позволяват да се тагнеш на снимката. 10 еднакви текста под снимките, които се повтарят върху над 200 снимки. Един от най-евтините и ефективни начини за вас като бизнес да промотирате себе си са точно тези снимки. Не ги пренебрегвайте. Вземете си читав фотоапарат (постарайте се да не снимате с телефони; не е добра идея поради множество причини). Всяка съвременна сапунерка (point-and-shoot camera) ще ви свърши работа. Нямате нужда от безумно скъп DSLR. Дори е все тая дали ще имате предмети, с които да се снимат отборите след игра. Просто се постарайте на снимката да си личи къде точно са хората (обикновено лого на стаята някъде на стената или голям надпис вършат чудесна работа). В краен случай може да сложите и допълнителна ваша си рамка/лого на всяка от снимките, но според мен не е нужно (плюс това коства допълнително време за изработка).

8. Смислени жокери

Обмислете добре всички загадки в стаята си. Бъдете готови с помощ за всяка една от тях. В никакъв случай не давайте един и същи жокер два пъти. Ако първият не е помогнал, повтарянето му може само да фрустрира играчите. В никакъв случай не давайте отговора на пъзел наготово. Хванете играча за ръката и го заведете до финала, но не го бутайте през него, оставете го да направи сам последната крачка. Там се крие и удоволствието, което той ще получи – че реално е постигнал нещо.

Това ме води до мисълта в никакъв случай да не давате на човек, незнаещ всички пъзели, да води играта. Случва се по-често, отколкото ми се иска. Постарайте се всеки, който е в ролята на “водещ” на играта, да разбира добре всеки отделен пъзел. На нашия отбор се е случвало да присъства в стая с грешен пъзел (да се разбира – пъзел, който 1 към 1 е копиран от книга с математически загадки, но при преписването нещо някъде е объркано брутално), при което да питаме водещия за жокер и той да ни каже направо решението. При повторен въпрос от наша страна “Как се решава загадката?” получаваме отговор “Ами нямам идея, тая загадка не съм я правил аз.” Моля?!

9. Грамотност

“Влезна” “излезна” “излезнаха”. Сериозно. Не се изисква цял екип от копирайтъри филолози, за да видиш нещо нередно и то да ти остави горчив вкус в устата. Да не говорим за стаите, в които има писма, инструкции, каквото и да е писмено умотворение, движещо наратива по някакъв начин. Декларации, табели, етикети, жокери. Постарайте се, не боли.

10. ПЪРВО В БЪЛГАРИЯ, КОПЕЛЕ

Запознати ли сте с http://firstinbulgaria.tumblr.com/? (Като нищо стаята ви ще се появи там и ще стане обект на присмех от целия интернет)

Ако имате изречение някъде по сайта/страницата, съдържащо “Първата в България”, гарантирам, че не малка група хора вече са ви се подигравали. Не е лошо да си първи в нещо. Дори напротив, ако наистина си първи в нещо – евала, имаш още по-голям шанс да “избухнеш” и да хванеш голяма аудитория. Обаче. Ако си мислите, че сте първи в България с конкретно нещо, най-вероятно не сте. (България е страната с най-много първи неща на глава от населението [citation needed]) И в повечето случаи с много малко търсене из интернет ще намерите други хора, които правят абсолютно същото нещо като вас. Ако си мислите, че добавянето на машина за пушек, автоматично ви прави ПЪРВАТА В БЪЛГАРИЯ СТАЯ СЪС СПЕЦИАЛНИ ЕФЕКТИ, жестоко се лъжете. Какво точно ще ме накара да играя стаята ви, като ми я рекламирате с ПЪРВАТА СТАЯ В ШУМЕН/ПЛОВДИВ/ПЛЕВЕН/*сложете името на който и да е град*? Най-много да ме откаже да я играя, защото “щом е първата, по-скоро ще е и най-слабата”.

Спрете да се рекламирате като “Първата в България стая…” за каквото и да е било. Със сигурност няма да сте първите. Дори и по някаква случайност да се окаже така, единствено ще звучите смешно, използвайки точно това пиар клише.

* (Почти единодушно събрахме първите 10 неща, за които се сетихме като отбор. Умишлено не съм преименувал точките в списъка. Оставих ги както първо са били написани)

Advertisements

Релакс

Четете бавно и по няколко пъти. (изровено изпод планини от непубликувани неща)

Тишина. Липса на шум или присъствие на спокойствие? Телефонът. Два часа преди алармата. Пореден меил. Поредно съобщение. Лято. Първите лъчи на слънцето, плахо докосващи градския хоризонт. Шумът от първия трамвай. Птици, галещи тишината с меки тонове. Прозявка. Въздишка. Втората възглавница, наскоро освободена. Хладен полъх, галещ косъмчетата по левия крак. Чаршаф, ритмично наподобяващ бавна океанска вълна. Полъхът, изпълващ сънените дробове.

Звукът от неочакваната среща между стъклена чаша и бял теракот, последван от приглушено „фък!“. Нов полъх. Нов трамвай. Въздишка, последвана от сънен поглед към белия таван. Нежният шум, от забравен Спотифай. Пореден плейлист. Ароматът на прясно смляно кафе, уверено нахлуващ в ноздрите. Полъх. Идеята за канелено кафе, донесена от кухненското течение. Нов меил. Прозявка. Приветливият шум от лъжичка, срещаща вътрешността на гореща порцеланова чаша. Зеници, изпълващи ириса. Безкомпромисно разрошена коса. Нов полъх. Пореден трамвай. Обещан изгрев. Истински нежен чаршаф. Мазнина, безпощадно цвърчаща върху единственият чист тиган. Сладникав мирис, победоносно предвещаващ палачинки. Течен шоколад. Въздишка.

Затворени очи. Отлетели птички, спрял Спотифай, заседнал трамвай, горещо кафе. Само полъхът и мислите на чужд автор.

Годината цифрата си мени, блогът дизайна също

Празник. Сменяме цифрата на календара. Или по-скоро сменяме целия календар от стената, защото старият е бил само за 2014-та година. Или не си мръдваме пръста, понеже всички календари наоколо са електронни. „ново начало“, „моите резолюции“, „сякаш вчера беше 2014-та“, „как лети времето“, „нови хора, нови обещания“, „нова година, ново аз“ и т.н.

Както знаете, готино е усещането да си винаги в тренда, затова и аз реших да сменям неща. Вече седма година пиша тук, тоест блогът тръгва на училище, та му взех shadowden.com да си го вози. Да има. Също така реших да подновя темата. Не е точно това, което искам, но е достатъчно близо за да съм доволен за сега. Все още има неща за доизпипване, като например шрифта, но точно тази трудоемка дейност ще я върша като ми дойде музата (друг начин да кажа – мързи ме в момента).

И тъй като 2014 приключи, реших отново да направя някакъв рекап на моята година. 2014-та беше за мен годината на Туитъра. (Точно поради тази причина ще сложа и някои от любимите ми през годината туитове)

През 2014 Twitter още по-силно затвърди мястото си в моето ежедневие. Истинско споделяне. Рафиниран хумор. Оня емоционален и мисловен дъмп, който от време на време трябва да правим някъде, за да останем нормални (доколкото това е възможно). Запознах се с доста хора, чиито хендъли в Туитър познавам от много отдавна. Открих много сходни черти между мен и други туидърджии. Стоплящо е, като осъзнаеш, че не си сам, що касае някои дребни привички или начин на изказване. По предложение на Владо започнах да се представям с „Приятно ми е, аз съм Димитър и имам Туитър.“, което по една или друга причина работи много добре.

2014-та беше eventful година. Имах щастието да стана част от OpenFest и BlagoevgradConf. Станах част и от RailsGirls, не като момиче, по-скоро като релса. (Един ден просто се намерих при инструкторите, за което мога само да благодаря на Митьо). Общо взето намерих си множество нови стаи, в които не се чувствам като най-умният. Колкото и приятно да е обратното и колкото и да гали егото, в един момент просто ти омръзва. Осъзнах, че когато си в грешната стая, просто можеш да станеш и да излезеш от нея, при което веднага ще се почувстваш по-добре.

2014-та беше година с много промени. Започнах по-често да се навъртам около столицата, че даже и заживях в нея. Искрено се забавлявам със споровете между „софиянци“ и „селяни“, но така и не пожелах да бъда свързван с което и да е населено място. Твърде ограничаващо ми е (или просто все още не съм намерил моят град). Прекарвам времето си с различни хора в различни градове и намирам по нещо хубаво навсякъде. Плашещо е колко лесно е да посочваме лошите неща, но е трудно да изречем хубавите.

Откъм гейминг 2014-та беше хубава година. Въпреки всички останали игри, пак завършвам годината след срам-ме-е-да-кажа-колко-часа игра отново с Dota 2. Друг стар мой фаворит се завърна под формата на кажи-речи ново заглавие – The Binding Of Isaac: Rebirth. Със сигурност ще завърша 2015-та с трицифрено число при брояча до нейното име.

2014-та година ми представи Ruby. Започнах сериозно да се занимавам с Ruby. Ако можеше да човек да се влюби в език за програмиране, може би щеше да е нещо подобно – Намирам някаква красота в него, готов съм да го гледам над 8 часа на ден (а често и го правя). Не го познавам напълно и ми е интересно когато всеки ден научавам по нещо ново. И все пак съм генералист, колкото повече – толкова повече. През изминалата година си цапах ръцете и с PHP, Python, C# и Javascript. Да речем, че при Javascript цапането като че ли беше най-сериозно. Все още му се кефя, въпреки привидно малоумните неща, които съм постигал с тоя език.

2015-та ще е година с още повече промени, още повече туитове и надявам се още повече време за блогване. Този пост ще бъде допълван до края на януари. Тоест какъвто е постът на 1 февруари, такъв ще си остане.

Благодаря, че все още наминавате оттук и хвърляте по някой поглед. Оценявам го.

Новогодишно

Айде и аз като Роската да направя едно новогодишно обръщение към „нацията“.

Скъпи читатели,
искам да благодаря и на трима ви, че ми четете глупостите вече шеста година. Оценявам го. Ама наистина.

2013 беше хубава година, предлагам да си направим 2014 още по-хубава. А ето и какво точно се случи през моята 2013-та:

  • Завърших т.нар. „училище“ или „12-ти клас“ или „абитурирах“ и т.н. Написах доста дълъг пост относно моето завършване, но все още се колебая дали и кога точно да го „пост“-на. Заглавието на поста е – „Системата е счупена, или как завърших средното си образование с отличен, без да си мръдна пръста“. Факт – завърших с отличен, без помоща на частни уроци, без специални помагала по каквито и да е предмети, без да си пиша 90% от домашните, че и без да отварям голяма част от учебниците си (бих казал абсолютно всички, без 2 – Математика и Немски). И всичко това главно заради „счупената“ ни образователна система, която го позволява.
  • Играх Dota 2. Започнах да играя Dota 2 през 2012, но 2013 беше за мен „годината на Dota“. Срам-ме-е-да-кажа-колко часа по-късно играта продължава да ми бъде интересна, продължава да бъде трудна и продължава да бъде непозната. Дори бих казал, че Dota 2 е най-team-oriented играта, която съм играл някога.
  • Започнах да програмирам. Не че преди това не съм писал код тук и там, но през 2013 изписах повече код от всички предишни години взети заедно. След Javascript захванах да уча C#, а преди няколко месеца към него добавих и Ruby. Отстрани може и да изглежда „мазало“, но спокойно мога да кажа, че ученето на езици (като цяло) ми доставя удоволствие. Учете езици. (Не само тези за програмиране)
  • Част от приятелите ми заминаха да учат по „чужбината“. Естествено, „липсата“ не се усеща чак толкова, колкото би се усещала преди 10-15 години, но е доста странно. Изведнъж календарът се разцепва на – „еди-кой-си си е в България“ и „всичко останало“. За сега ще го караме така, след няколко години може би ще си говорим на теми „Защо се върна? Защо остана там?“ и т.н.
  • Запознах се с нови хора. Винаги е хубаво да видиш, че по тоя свят има и други хора, които мислят като теб. Или харесват същите неща, които и ти харесваш. Смеят се на шегите, на които и ти се смееш. Още по-хубаво е, когато „преоткриеш“ някой стар познат и осъзнаеш, че имате много повече общо, отколкото си предполагал някога.
  • Започнах да шофирам. Откакто започнах да карам кола, в съзнанието ми един въпрос се появява все по-често и по-често – „Защо толкова много хора са идиоти?“. Уви, все още не съм намерил отговора.

Останалите няма да ги изброявам, че ще стане още по-голямо мазало.
А за 2014 – Желая ви много здраве и успехи! Много нови запознанства, хубави моменти, качествен gaming, още повече хубава музика… Абе само хубави неща да ви се случват.

И както беше казал едно време атомът на катиона:
Stay positive!