Релакс

Четете бавно и по няколко пъти. (изровено изпод планини от непубликувани неща)

Тишина. Липса на шум или присъствие на спокойствие? Телефонът. Два часа преди алармата. Пореден меил. Поредно съобщение. Лято. Първите лъчи на слънцето, плахо докосващи градския хоризонт. Шумът от първия трамвай. Птици, галещи тишината с меки тонове. Прозявка. Въздишка. Втората възглавница, наскоро освободена. Хладен полъх, галещ косъмчетата по левия крак. Чаршаф, ритмично наподобяващ бавна океанска вълна. Полъхът, изпълващ сънените дробове.

Звукът от неочакваната среща между стъклена чаша и бял теракот, последван от приглушено „фък!“. Нов полъх. Нов трамвай. Въздишка, последвана от сънен поглед към белия таван. Нежният шум, от забравен Спотифай. Пореден плейлист. Ароматът на прясно смляно кафе, уверено нахлуващ в ноздрите. Полъх. Идеята за канелено кафе, донесена от кухненското течение. Нов меил. Прозявка. Приветливият шум от лъжичка, срещаща вътрешността на гореща порцеланова чаша. Зеници, изпълващи ириса. Безкомпромисно разрошена коса. Нов полъх. Пореден трамвай. Обещан изгрев. Истински нежен чаршаф. Мазнина, безпощадно цвърчаща върху единственият чист тиган. Сладникав мирис, победоносно предвещаващ палачинки. Течен шоколад. Въздишка.

Затворени очи. Отлетели птички, спрял Спотифай, заседнал трамвай, горещо кафе. Само полъхът и мислите на чужд автор.

Advertisements