Real-Life Escape Rooms – Възходът на посредствените преживявания

Здравейте там. Дъмпвам тук неща, относно т.нар. „real-life escape rooms“, които надявам се ще бъдат полезни на бъдещи „предприемачи“ решили да правят поредната „стая“ из родната Б-я. Умишлено няма картинки. Стената от текст е само за заинтересовани.

„Феноменът“ Real-Life Escape Room се появява около 2006-та година, естествено инспириран от редица видео игри, романите на Агата Кристи и нуждата от ново забавление за любителите на загадки. Идеята е съвсем проста – група хора бива „затваряна“ на едно място, от което трябва да се измъкне, като обикновено е ограничена в определен времеви интервал. Допълнително групата бива потопена в конкретна история, с конкретни герои, случки, абе изобщо наратив, движещ цялото преживяване.

Ако не ме лъже паметта цялата лудост около тия стаи в България се отключи покрай Dextrophobia Rooms, които дебютираха в София след funding от Eleven (ако не се лъжа) и хайпът беше огромен. Чакането беше с месеци напред (4-5 примерно) за да си резервираш час за стаята. Към днешна дата вече има към 20-тина подобни „атракции“ из България, като по лична груба сметка петнайсетина са в София, другите са из Пловдив, Бургас и Варна. По едно или друго стечение на обстоятелствата съм обиколил цифра (почти всички) „стаи“, като с колегите, с които ходим по тия места в момента кумулативно сме обиколили над 15.

Причината, поради която пиша тоя пост е вече адски дразнещият факт, че доста от „стаите“ са на много ниско ниво. Дори не са mediocre. Creators, you’re getting sloppy. Разбирам идеята за „дай тука ше направим една стая, ше направим едни пари“, ама тоя подход няма да ви докара до никъде. Хората са по-информирани от всякога и ако кажа на приятели, че някоя стая не струва, те със сигурност няма да стъпят там. А „Real-Life Escape Room“ преживяването като „жанр“ все още има неразкрит потенциал. Тъй че – независимо дали ви предстои да направите първата си „стая“ или поредното „преживяване в стая“, надявам се следните съвети да са ви полезни.

1. Good old research

Не тръгвайте да правите нещо подобно, просто защото сте ходили на някоя от стаите някъде из София и сте решили, че същото можете и вие да го направите. Не можете. Особено ако сте попадали на някоя от добрите стаи. Ако наистина, ама наистина искате да правите нещо подобно – прочетете някоя добра книга със загадки. Прочетете книга с логически пъзели. Изиграйте десет Quest/Puzzle игри. Съберете се с приятели и говорете за последния готин хорър/мистерия филм, който сте гледали. Седнете и прочетете за съществуващи подобни „стаи“, ако щете в целия свят. Говорете си с хора, кое им е харесало, кое не им е харесало. Съберете една торба знание и усет за жанра, преди да започнете. Не правете нещо само защото сте го видяли някъде или си мислите, че ще е яко. Правете нещо, защото би предоставило преживяване на клиентите, а не поредната купчина пъзели.

2. Create experiences, not things (Перифразирано – Buy experiences, not things)

Дайте нещо на клиентите си, което те няма да намерят никъде другаде. Мислете за „стаята“ си като за преживяване. Уникалното в случая е, че преживяването ще е само веднъж. Идват хората, минават за един час и повече никога не се връщат. Имате един единствен шанс да впечатлите клиентите си и не можете да си позволите да оставите горчив вкус в устата им. Всичко трябва да е перфектно (Never settle for mediocre). Има причина успешните места да са успешни. Всичките пари за adsense и фейсбук реклама няма да направят стаята ви успешна. Достатъчни са точно два отбора от по пет човека да споделят недоволството си и ще забележите рязък спад в интереса. Хората все по-често си правят равносметка и разговарят именно за това – Аз „нещо“ ли получих, или получих „преживяване“, за което ще мога да разказвам дни напред?

3. Създайте наратив

Разкажете история, потопете клиентите си в нови и странни светове. Накарайте ги да забравят ежедневието. Не се бъркайте обаче с ролевите игри (RPG – Role-Playing Game). Малко са хората, които наистина биха влезли в „роля“ и биха играли от начало до по правилата на конкретната „роля“. Постарайте се да поставите клиентите са (такива каквито са в момента) в някоя интересна история, без да ги обвързвате лично със задължения и каквото и да е „бреме“. Ролите винаги могат да бъдат загатнати, но не ги превръщайте в задължение. Задължете в съзнанието на хората самата история. Какво се случва (сег.вр.), какви са целите, как се е стигнало до тук? Старайте се всичко да е логично свързано (колкото и невероятна да е историята с извънземни, магии, чужди раси и т.н., винаги може всичко да е логично свързано).

4. Бъдете критични

Продължение от предишния съвет – не спирайте да се питате – Има ли логична причина това да се случва? Мислете креативно, излезте от зоната си на комфорт, гледайте шантав филм ако щете, но не спирайте да се питате – свързана ли е историята? Историята е това, което ще вкара хора в стаята, ще ги преведе през всички неща вътре в нея и ще ги изведе. Историята трябва да държи хората за ръката от начало до край. Позволете на историята да пусне дори за малко нечия ръка и вече сте го изгубили. Задавайте всякакви въпроси, колкото и незначителни и глупави да се сторят в главата ви. Не се страхувайте от критика – търсете я. Не е трудно да направиш истински интересна история, която да се хареса на хората, трудното е да погледнеш собствените си мисли и да си кажеш „this is bullshit, start over“.

5. Итерирайте

Ако нещо не работи, просто го сменете. Измислете нещо, направете го, тествайте го. Ако не работи – изхвърлете го и започнете отначало. Не се опитайте да оправяте или да закърпвате счупени пъзели или счупени идеи. Просто почнете отначало. Така всички ще са доволни от крайния резултат. Всеки следващ опит ще е по-добър от предишния. Неизбежно е.

6. Създайте пространство спрямо наратива

Направете „стаята“ си едва след като имате добра история. (Не забравяйте – създавате преживяване, не просто пространство с неща в него) Преплетете двете в едно. Всеки може да хвърли две бюра в една стая, да сложи на всичко катинари и да скалъпи 2-3 bullshit изречения, които трябва да свързват липсваща история и кофти пространство. Като говорим за пъзели, логиката винаги трябва да е водеща. В наратива става дума за стар човечец, занимаващ се с история? Може би трябва да има купчина книги на историческа тематика? Историята ви говори за хора от бъдещето? Какво тогава прави в стаята тоя катинар от 1972-ра година? Във всеки един момент можете да определите кога даден предмет се връзва или не се връзва с конкретната история. Ако не сте сигурни – питайте. Ако ви е трудно да намерите точно пространство за историята си, то историята ви куца. Добрият наратив е гъвкав. You can make it work, независимо от мястото.

7. Търсете критика

Активно търсете критика. Когато сте сигурни за себе си, че имате завършено преживяване – поискайте чуждо мнение. Не вярвайте на роднини и приятели. Техните мнения рядко ще са адекватни и полезни. Не е трудно да намерите хора, готови да тестват стаята ви (Накрая на целия пост има малко инфо за отбора с който обикалям по стаи). Не ги хвърляйте в нищото, какво като просто тестват стаята ви. Дръжте се с тестърите сякаш стаята е готова за експлоатация. Наблюдавайте много внимателно цялата им „игра“. Събирайте информация за абсолютно всичко. Доколко всеки от отбора сам си решава някакви загадки и доколко комуникират неща един с друг (Искате да е по-индивидуално или по-отборно?), колко време отнема всеки един пъзел на отбора, логично свързани ли са всички пъзели? След края на играта задайте конкретни въпроси на отбора. Неща от рода на „Какво не ви хареса в стаята?“ не работят. Конкретните въпроси водят до конкретни отговори. Рядко хора ще седнат и ще ви кажат в очите кое точно е куцало. Ако не слушате клиентите си – няма как да направите истински добро преживяване.

8. Обърнете внимание на самите пъзели из стаята

Представете си видео игра, в която обикаляте и събирате листчета с цифри и единственото нещо нужно за да минете напред е да отключвате катинари с комбинации от същите листчета. Колко интересно би ви било? Уверете се, че всяка стъпка и всеки пъзел е част от наратива. Измислете нови пъзели, базирайки се на вече готови такива. Не хвърляйте странен математически пъзел на стената, просто защото е готин. Първо причините – после пъзелите. Постарайте се количеството на пъзелите от всеки вид да е балансирано. Два катинара, две електрически релета, две системи с макари, две неща на релси и т.н. Не претоварвайте играчите с пъзели от един и същ вид. Създайте пъзели за всякакви хора и мислете глобално. Ами ако тук дойде по-нисък или по-висок човек? Ще има ли някакво затруднение/преимущество? Направете пъзелите без оглед възрастта, пола и физиката на играчите.

9. Level design – направете research, прочетете каквото можете по темата

Левел дизайнът е нещо като фън шуй-я, ама работещо. Има значение кое къде и как е позиционирано. Защо тоя шкаф да е на тая стена, а не на тая стена? Какво виждат първо играчите, когато влязат в стаята? Дали не е по-добре тия видими неща да се скрият по някакъв начин? Ще помогне ли саксия с голямо цвете в ъгъла? Добрият левел дизайн ще вдигне нивото на стаята ви в пъти. Откъде точно минават играчите? Какво виждат във всеки един момент? Съществува ли момент, в който играчите могат да изгубят или да прескочат част от историята? Има ли други нежелани странични ефекти на някои от пъзелите? За добрият левел дизайн може и да развиете усет с времето, особено ако сте играли достатъчно много видеоигри (виж точка 1 – Предварителен рисърч и know-how). Добрият левел дизайн може да се наблюдава и в реалния свят, обикновено на места с голям човекопоток. (Малък хинт – Разгледайте внимателно разположението на неща в IKEA, големи молове и някои по-скъпи магазини. Т.е. места, в които имат значение решенията на клиентите и на които със сигурност във разположението на всяко нещо е хвърлена мисъл.)

10. Мислете out of the box

До тук навсякъде споменавах за „стая“, „стаята“, „стаите“. Не е задължително да става дума за стая. Може да са две стаи? Повече от две стаи? Не се страхувайте да счупите модела. Базирайте се на работещи неща, но не се страхувайте да правите нови (от такива имаме нужда). Защо да ограничавате играчите в 1 час. Може би 2 часа? Ами ако случващото е на открито, а не в стая? Ами ако по време на играта се случи нещо неочаквано? Бъдете дръзки, измислете нови пъзели, нови игрови механики, направете невъзможното – възможно. Така това което предлагате няма да е просто „поредното“, а ще стои само на собствения си хълм.

Като става дума за тестване – на разположение съм с отбор Фюри (отборът, чийто член съм за добро или лошо). Малко бекграунд за нас – Отборът се състои от 5 човека, трима професионални (да се чете – с това си изкарват хляба) гейм дизайнери и двама програмисти. Хора на различна възраст и с различно know-how – и петимата с много опит в пъзелите и видео игрите. Спокойно можем да ви предоставим прям и адекватен feedback за стаята ви. Знаете къде да ме намерите.

Ако имате нещо за добавяне – go for it. За сега смятам, че това са основните неща върху които трябва да се концентрират ескейпруум правещите.